Самодива (Вики)
535 5979
17 мая 2013 г., 14:57

Разпознаване 

  Поэзия
586 0 5

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."

"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."

"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."

"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."

"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."

"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."

Той само не позна ме като свой.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво стихотворение! Поздрав, Вики!
  • Всъщност това е един от малкото текстове, на които попаднах днес и не се напъвах да разбера какво е искал да каже автора Много ми хареса, имах ритмична спънка на предпоследния стих, но подозирам, че ако те чуя ти да го четеш вероятно няма да я има. Браво, Вики!
  • "Коя си ти?"- попита те Жанет
    Тя всъщност знае - талантлив поет!
    Усмивка специално за теб, Вики

    Хубав стих, с великолепна поанта!
  • Много хубаво, много!!
  • Чудесно е, Вики!
Предложения
: ??:??