Разпознаване
"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."
Той само не позна ме като свой.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво стихотворение! Поздрав, Вики!
-
Всъщност това е един от малкото текстове, на които попаднах днес и не се напъвах да разбера какво е искал да каже автора
Много ми хареса, имах ритмична спънка на предпоследния стих, но подозирам, че ако те чуя ти да го четеш вероятно няма да я има. Браво, Вики! -
"Коя си ти?"- попита те Жанет
Тя всъщност знае - талантлив поет!
Усмивка специално за теб, Вики
Хубав стих, с великолепна поанта! -
Много хубаво, много!!
-
Чудесно е, Вики!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
