5 янв. 2007 г., 10:02

Разпръсват се тъмноте облаци 

  Поэзия
1027 0 14
Разпръсват се тъмно-сивите облаци,
от очите се вдигат мрачни мъглите.
Бавно прииждат на светлината лъчите,
за да усмихнат, отново за мен дните.
Събуждам с искра ослепелите изгреви.
Догонвам от нощите мисли забравени.
Разпалвам отново огньове, ненакладени,
чакащи топлината на моите длани...
Събирам всяка капка изгубена нежност,
със която затварям в спомен...минало.
От соленото на сълзите в болезненост,
заздравява сърцето, и диша пак живо.
Само лъч, и денят ми е топъл и светъл.
Още малко ми трябва, да бъда щастлива.
Глътка надежда, като пролет красива,
за да грейне в очите, вълшебната сила.   
05.01.2007г.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Събуждам с искра ослепелите изгреви.
    !!!

    радвам ти се!*
    стихът ти е като възкресение.
  • Винаги идва светлина след мрака!
    Поздрав за стиха!
  • Благодаря ви приятели!
    Ще има и лъчи, и ще се разпръснат тъмните облаци!
  • "Но никога не забравяй своята планета Истина и не го прави за сметка на други, защото те също имат сърца и може би нежни души като твоята..."
    Истината боли, но лъжата убива Даша!предпочитам истината, независимо, колко ще боли...никога нищо не съм правила за чужда сметка, защото всеки сам заплаща сметките си, както тук на земята, така и на небето.
  • пожелавам ти много лъчи...
  • Красив стих, Джейни! Отново не е просто написан, а кьсче от душата ти
  • Ще бъдеш отново щастлива!!!
    Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Събирам всяка капка изгубена нежност,
    със която затварям в спомен...минало.
    ...
    ...за да продължиш живота си напред!
  • Само лъч, и денят ми е топъл и светъл.
    Още малко ми трябва, да бъда щастлива.
    Бъди щастлива, мила Джейни! Поздравления и прегръдка!
  • "Добрите хора имат ключ към душите на хората."

    Ти притежаваш този ключ, нека винаги бъде в сърцето ти!
    Поздрави, Джейни
  • Жалко,че е било толкова буреносно времето, но човек понякога сам извиква черните облаци! Добре е ,че може и сам да ги разпръсне! Привет!
  • Прекрасен е оптимизма в стиха ти, Джейни! надеждата и сърцето да те водят.
  • Ех, мила Джейни! Колко хубаво би било мислите да са забравени, но дали е така? Надеждата е прекрасна, когато НАИСТИНА вярваш и искаш нещо. Птици винаги ще има и ти винаги ще танцуваш с тях, щом това е мечтата ти за щастие. Но никога не забравяй своята планета Истина и не го прави за сметка на други, защото те също имат сърца и може би нежни души като твоята...
  • Браво, Джейни и за стиха и за това, че се разпръсват тъмните облаци, за светлината на лъчите, за отново дишащото живо сърце!
Предложения
: ??:??