Разпръсват се тъмно-сивите облаци,
от очите се вдигат мрачни мъглите.
Бавно прииждат на светлината лъчите,
за да усмихнат, отново за мен дните.
Събуждам с искра ослепелите изгреви.
Догонвам от нощите мисли забравени.
Разпалвам отново огньове, ненакладени,
чакащи топлината на моите длани...
Събирам всяка капка изгубена нежност,
със която затварям в спомен...минало.
От соленото на сълзите в болезненост,
заздравява сърцето, и диша пак живо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация