31 мая 2011 г., 21:59

Разпятие 

  Поэзия » Философская
748 0 7
Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия
разбуди птица и дърво, и трън,
светулките, одрямали в шубрака.
Вървеше през полето като в сън
мъжът, когото всички дълго чакаха.
И този мъж донесе кръстен знак
и с възгласи светът ни го посрещна.
Заслушани в гласа му чист и благ,
сърцата ни олекваха от грешност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??