Разпятие и котва – здраво дръж!
Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих?
И китовете – да умрат изплуват.
И само в облачен, изплакан стих –
там нежността ми женска съществува.
А иначе съм бурен – жилав, сух,
препъвам, омотавам се и преча...
Мълча си. За лишеното от слух,
заболо нос в паницата човече.
Та, както казах, приземих се. Да.
Но кой е толкоз луд – да ми повярва?
Cтихиите – огън, вятър и вода,
все твърдоглаво, в сто бели ме вкарват.
И както си се влюбил – изведнъж,
така внезапно и ще ме намразиш.
Разпятие и котва – здраво дръж!
От небесата ми, да се опазиш.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Аз си знам, че е свързано, сенсей и го запомних, така, че...
-
Не можах да ги свържа! Сори!
-
Хм, да се самоцитирам ли? Няма. Снегът, това са перца от бели врани. Различни, проскубани... И симпатични.
-
Ти и аз не. Но съм я изпитвала на гърба си. Като китайска капка е💧
-
Не познавам омразата, Целувчице. Но знам, че може да разяде и убие, затова не си струва.
-
Тя и омразата е болезнена като любовта. Абеее, няма мира....
-
Благодаря ви, мили момичета!
-
"Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия."
Прекрасно е! -
"Та, както казах, приземих се. Да.
Но кой е толкоз луд – да ми повярва?"
Щях да се учудя ако си се приземила. -
Ееее, каква поанта само! Винаги ми поднасяш приятна изненада, Наденце!💕
-
Спокойно, сенсей - котвата е само символ, а разпятието - за всеки случай.
-
Хареса ми. Само подсъзнанието ми е тревожно...
Ако котвата ти е на врата, а ти си на разпятието... -
Усмивчице, приличам ти на някого ли? Гуш!
-
❤️
-
Благодаря, ви!
-
Имаш душа за цяла вселена...
-
Много оригинално и категорично! С кеф
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
