Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
6.01.2021 г., 10:44 ч.

Разпятие и котва – здраво дръж! 

  Поезия » Любовна
371 5 17

Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.

 

Делфини ли писукат – писък тих?
И китовете –  да умрат изплуват.
И само в облачен, изплакан стих –  
там нежността ми женска съществува.

 

А иначе съм бурен – жилав, сух,
препъвам, омотавам се и преча...
Мълча си. За лишеното от слух,
заболо нос в паницата човече.

 

Та, както казах, приземих се. Да.
Но кой е толкоз луд – да ми повярва?
Cтихиите – огън, вятър и вода,
все твърдоглаво, в сто бели ме вкарват.

 

И както си се влюбил – изведнъж,
така внезапно и ще ме намразиш.
Разпятие и котва – здраво дръж!
От небесата ми, да се опазиш.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??