10 апр. 2018 г., 18:47

Развълнувани дъги 

  Поэзия » Философская, Другая
253 2 1

Отидох сред Звездите обругани,

останали без капка светлина,

превърнати в отчупени кристали

със кратери от адска самота.

 

И там ще се обвия във безкрайна,

космически разнесена тъга,

протегнала прегръдка, без да зная –

защо и накъде, и докога?

 

Пътувам по неземни магистрали,

сред дупки черни и рояк звезди.

Разчупил съм окови – разпиляли,

стотици развълнувани дъги!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ооооо, това е страхотно!
    От един клуб сме...
    Толкова много мое усещане... това може само да се чувства, тук думите не могат...
Предложения
: ??:??