Развълнувани дъги

10 abr 2018, 18:47

Poesía » Filosófica, Otra

254 2 1

Отидох сред Звездите обругани,

останали без капка светлина,

превърнати в отчупени кристали

със кратери от адска самота.

И там ще се обвия във безкрайна,

космически разнесена тъга,

протегнала прегръдка, без да зная –

защо и накъде, и докога?

Пътувам по неземни магистрали,

сред дупки черни и рояк звезди.

Разчупил съм окови – разпиляли,

стотици развълнувани дъги!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.