Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла
на кръгла стая, с плюшени завеси.
Кристалната ти топка е излъгала –
е, махнах си завесите – къде са!?
Омръзна ми от захарни илюзии
за романтично влюбени герои,
а вместо серенади, слушам музика
от кръчмата квартална, на завоя. ...