Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла
на кръгла стая, с плюшени завеси.
Кристалната ти топка е излъгала –
е, махнах си завесите – къде са!?
Омръзна ми от захарни илюзии
за романтично влюбени герои,
а вместо серенади, слушам музика
от кръчмата квартална, на завоя.
Пък феята ти кръстница от детството
работела на пълни обороти
и страшни чудеса ми извълшебствала...
Мен ако питаш, само те лъготи.
Не вярвам ти, магьоснико, научих се
на здрав и безпощаден реализъм.
Ще трябва да измислиш ново случване,
ако ти е останал оптимизъм.
Аз вече нямам нерви за унесени
магьоснически думи и миражи,
пък и нали към мен са съотнесени –
могла бих по-добре да ги разкажа.
© Вики Всички права запазени