21 мая 2019 г., 11:56

Редове без нестройни лимити 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
390 1 0
Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме.
Там, където небето размива се,
ветровете се смеят, отричат, че
на брега на покоя пенлива си.
Като ерес, назряла в гърдите ми,
изгонѝ мрачинàта, целувай ме...
Тя, войната, се води в главите ни.
Светлината е близо. Жадувай ме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »