Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата, 
редове без нестройни лимити. 

Светове ми подай и обичай ме. 
Там, където небето размива се, 
ветровете се смеят, отричат, че 
на брега на покоя пенлива си. 

Като ерес, назряла в гърдите ми, 
изгонѝ мрачинàта, целувай ме... 
Тя, войната, се води в главите ни. 
Светлината е близо. Жадувай ме... 

Забравѝ за мъжа на мечтите си... 
Не плачи, че отново влюбчива си.
Всяко име оставя следите си, 
след което без рими отива си...