Шарено, глухо, бúстро.
Няма го още дъжда.
Тайно ле, октомврийска,
усмивка – преди беда.
Първите тръпки хладно.
Първа мъглица падна.
Сгушени птици – значи,
първите знаци,
байно.
Бялата иде, иде.
Викат ú зима.
Има ли живо вино?
Кръвта да направи вятър,
през времето да ме премята?
Чак догодина – лято.
Жив да съм – да го видя.
© Райчо Русев Все права защищены