rajsun (Райчо Русев)
541 1380
18.10.2012 г., 10:53 ч.

Рехава есен 

  Поезия » Друга
948 0 11

 

Шарено, глухо, бúстро.

Няма го още дъжда.

Тайно ле, октомврийска,

усмивка – преди беда.

 

Първите тръпки хладно.

Първа мъглица падна.

Сгушени птици – значи,

първите знаци,

байно.

 

Бялата иде, иде.

Викат ú зима.

 

Има ли живо вино?

Кръвта да направи вятър,

през времето да ме премята?

 

Чак догодина – лято.

Жив да съм – да го видя.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...и различно!До лятото!
  • " Чак догодина- лята " Така е Райчо.Сега да залягаме на винцето.Хареса ми !
  • Е,време му е на лятото да си почине от нас,колкото и да не ни се иска, пък ние ще се топлим с винце и щего чакаме да се върне!
  • Разбира се, приятелю,жив ще си още много много лета,пролети,зими и есени.
  • Жив да си, Райсън!!!
    Честит празник!
  • Ще!!!...
  • живи ще сме...
    другото лято...там, в двора на старата къща..
    прегръщам те, мили Човеко...
  • Неизбежно е!
    Бялата ще дойде!
    Дано е по-лека, с живото вино в нас, да преминем, като песен!
    Жив да си!
  • Чудесно..., има тръпка и хъс... и вино...!!!
  • "Бялата иде, иде."

    Иде ли иде... Не пита
    как е в студа без дърва?
    Мечките - лесно. Заспиват.
    Людете гладни. Кога?
    Пак ще спасява понятия
    в бъчвите онзи рубин.
    Ще ни притиква към лятото.
    Наздраве,Райсън!Амин...
  • Интересно написано, Райсън.
Предложения
: ??:??