Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия.
Ту бистра и спокойна - бял сатен
копринено докосваща брега ти,
от чара чудодеен запленен
разцъфващо уханен е деня ми.
А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток,
бълбукащо усмихвам и звездите.
Решила днес... каква да съм река,
пак хуквам устремена към морето,
привличащо ме с блян и красота,
за мен е укротило ветровете.
Аз никому и нищо не дължа.
Любов приемам и любов дарявам.
Река съм пълноводна. Да, жена!
Избрала слънцето да отразявам.
© Таня Мезева Все права защищены
Для меня река очень ощутимое.
В детстве играя в "Ивасика - Телесика" дети уложили меня, ещё младенца. в деревянное корытце отправили по реке, а поймать не смогли.
С тех пор я часто чувствую реку, её движение и прохладу в своём позвонке.
Об этом здесь.если будет интересно.
https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=227810