11 авг. 2021 г., 10:55  

Река съм 

  Поэзия » Философская
331 3 9

Много старо стихотворение, но си го обичам. 

 

Аз никому и нищо не дължа.

Не съм и вещ. Просто съм си ничия.

Свободно непокорна съм река

преливаща от хиляди различия.

 

Ту бистра и спокойна - бял сатен

копринено докосваща брега ти,

от чара чудодеен запленен

разцъфващо уханен е деня ми.

 

А друг път съм завихрен водоскок,

заливаща до пакостност тревите.

Тийнейджърски превръщам се в поток,

бълбукащо усмихвам и звездите.

 

Решила днес... каква да съм река,

пак хуквам устремена към морето, 

привличащо ме с блян и красота,

за мен е укротило ветровете.

 

Аз никому и нищо не дължа.

Любов приемам и любов дарявам.

Река съм пълноводна. Да, жена!

Избрала слънцето да отразявам.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замечательно!
    Для меня река очень ощутимое.
    В детстве играя в "Ивасика - Телесика" дети уложили меня, ещё младенца. в деревянное корытце отправили по реке, а поймать не смогли.
    С тех пор я часто чувствую реку, её движение и прохладу в своём позвонке.
    Об этом здесь.если будет интересно.
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=227810
  • Много хубав стих!
  • Красив стих!
  • Слънчева жена!!!
    Чудесно е, Таничка!
  • Много е красиво! А финалът е чудесен.
  • Чудно!
  • Да, знам че е качвано, Пепи! Благодаря ти!
  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/reka-sym-1

    Чела съм го, качено е вече.
  • Любимо!
Предложения
: ??:??