Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия.
Ту бистра и спокойна - бял сатен
копринено докосваща брега ти,
от чара чудодеен запленен
разцъфващо уханен е деня ми.
А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток, ...