бялатишина
136 124
20 дек. 2017 г., 01:57

Реквием 

  Поэзия » Любовная
368 1 4

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.

 

Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.

 

Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно. 
За мен е проклятие глътката въздух в зората. 
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно? 
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова тъга по изгубена любов!
    А може би не си струва...
  • Тук ще помълча. Честно - тази "иглика" ме разлюля.

    Бях тук, с теб, Бяла тишина!
  • Само не се погребвай в тъмнина! Гледай само напред!! И вярвай!! Вярвай – някъде там я има твоята половинка, която ще те направи щастлива!!
    Светли празници, мила Яна!!
  • Прегръщам те. Едва ли ще помогне, но няма да плачеш сама!
Предложения
: ??:??