бялатишина
136 124
20 dic 2017, 1:57

Реквием 

  Poesía » De amor
367 1 4

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.

 

Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.

 

Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно. 
За мен е проклятие глътката въздух в зората. 
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно? 
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова тъга по изгубена любов!
    А може би не си струва...
  • Тук ще помълча. Честно - тази "иглика" ме разлюля.

    Бях тук, с теб, Бяла тишина!
  • Само не се погребвай в тъмнина! Гледай само напред!! И вярвай!! Вярвай – някъде там я има твоята половинка, която ще те направи щастлива!!
    Светли празници, мила Яна!!
  • Прегръщам те. Едва ли ще помогне, но няма да плачеш сама!
Propuestas
: ??:??