9 нояб. 2005 г., 20:47
РЕКВИЕМ
На децата от Лим
Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…
Толкова млади цветя не разцъфнаха…
Чисти и светли души – като птици отлитнаха…
Дванадесет скъпи чеда не пораснаха!
Дванадесет болки в нашите тъжни сърца,
хапят и кървави рани дълбаят.
Разкъсват душите, защото умряха деца,
макар смъртта да е началото – не краят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация