3 июл. 2013 г., 22:58  

Реквием II 

  Поэзия » Другая
488 0 2

На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите -
от ужас непознат
разтворени широко.
Кръжат наоколо
ята на врани...
Навяват пустота.
Иконите ридаят
с кървави сълзи.
Нима, нима не знаят,
че сънува злото
със отворени очи?

Към небесата
всеки взор
ще е отправен,

и всеки стон

ще е молитва
в пламналата гръд.
Ала над нас
смъртта изгубила
е свойта власт.
За кой ли път
ще се надсмееш
ти, ориснице,
над тая грешна
и залутана порода,
когато любовта,
окичена с хомот,
до гроба ни проводи?

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последният образ- "любовта с хомота"-е находка.Wali/Виолета Томова/
  • .../повтарям се, но не мога да се сдържа/
    ...звучи ми като синкоп...
    харесва ми този краен драматизъм, сякаш нещо лобно ще се случи...
Предложения
: ??:??