Реквием II

Jul 3, 2013, 10:58 PM 2013-07-04T00:11:06+03:00

Poetry » Other

489 0 2

На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите -
от ужас непознат
разтворени широко.
Кръжат наоколо
ята на врани...
Навяват пустота.
Иконите ридаят
с кървави сълзи.
Нима, нима не знаят,
че сънува злото
със отворени очи?
Към небесата
всеки взор
ще е отправен,
и всеки стон

ще е молитва
в пламналата гръд.
Ала над нас
смъртта изгубила
е свойта власт.
За кой ли път
ще се надсмееш
ти, ориснице,
над тая грешна
и залутана порода,
когато любовта,
окичена с хомот,
до гроба ни проводи?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Wali (Виолета Томова)

2013-08-30T20:10:19+03:00

Последният образ- "любовта с хомота"-е находка.Wali/Виолета Томова/
daninad (Дани)

2013-07-07T15:24:22+03:00

.../повтарям се, но не мога да се сдържа/
...звучи ми като синкоп...
харесва ми този краен драматизъм, сякаш нещо лобно ще се случи...