evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
17 сент. 2017 г., 18:44

Реквием за българския дух 

  Поэзия » Гражданская
967 2 10

Автор: Генка Богданова

 

Аз нося спомен за безкрайни степи,

за слънце грейнало в лазурна  вис,

за зимни степни ветрове свирепи,

топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“.

 

Аз пазя спомени за кръв гореща,

за мъже на галопиращи коне,

аз помня тяхната съдбовна среща

с прабългарката  мъдра Пагане.

 

В съня си чувам  някой, да ме вика,

чувствам как кипи кръвта гореща в мен –

потомка на България Велика,

горда българка със дух непобедéн.

 

Духът ми, оцелял през вековете

и с кубратовската мъдрост зареден,

бунтува се във мен, дори, простете,

днес се чувства угнетен и омърсен.

 

Забравили  сме  ценните завети,

на Кубрат – велик върховен  хан,

за Аспарух и ордата с конете,

яздили от Волга, до стария Балкан.

 

За отвоюваното с кръв и сила

райско кътче – благодатната земя,

където нашата Родина мила,

като цвят неземен буйно разцъфтя.

 

Забравили сме за победи славни

на войската наша, ханове, царе.

Че на василевсите ромейски  равни

са билИ  и наши, български князе.

 

Че имали сме строг Крумовски закон,

че Борис ни даде вяра и просвета.

че със Златен век дари ни Симеон,

и не сломи  ни  робството проклето.

 

Надарени със талант и с ум от Бог,

прославяха ни българи – юнаци.

А сега  Европа, с тон надменен, строг,

ни е отредила участ на просяци.

 

Затова  съм тъжна и съм гневна днес,

презирам, мразя лошата ни слава,

че загърбваме достойнство, гордост, чест,

следваме не тоз що го заслужава.

 

Затова кипи кръвта ми ядно в мен,

че сме  безволни, примирени, слаби.

Явен геноцид ни мачка  всеки ден,

а се превръщаме в безмълвни раби.

© Генка Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Албенче!
  • Поздравления за патриотизма, Генче!
  • Мила Иржи, ние с основание се тревожим и страхуваме за бъдещето на България и българската нация. Тази инертност, безразличието, липсата на родолюбие и патрио-тизъм, чуждопоклонничеството в по-голямата част от днешното младо поколение са повече от тревожни.
  • Обичаш Родината,познаваш историята й,гордееш се с миналото й,бунтуваш се от настоящето и неправдите и обидното отношение на Европа,Генче,но....За съжаление расте поколение,което е точно описано в последния ти куплет!За нас,по-старите остава тъгата,яда,презрението,а борбената част на обществото трябва да е от младите,а тях ги няма.....Чудесен стих,звучи като текст за химн!
  • Благодаря, Пепи! Така е, с болка и тъга е писано.
  • Много патриотично и талантливо написано, с нотка на тъга! Поздравления, Гени!
  • Колко жалко е, Люси, силвия, Марги, че безропотно приемаме съдбата, която ни налагат, забравяйки за своето забележително минало, за историческите факти, които ни дават основание да се гордеем, че сме българи, за безспорните културните и социални пос-тижения, за интелектуалния възход на нацията ни!
  • Патриотично , но не плакативно. С истинска болка и загриженост за родината. Дано все повече хора мислят като теб! 🌞
  • Тъжно, но истинско!
  • Генче! Браво! Пагане! Бих се радвала, ако по българските улици крачи жена с това име!Много бих се радвала!
Предложения
: ??:??