Автор: Генка Богданова
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“.
Аз пазя спомени за кръв гореща,
за мъже на галопиращи коне,
аз помня тяхната съдбовна среща
с прабългарката мъдра Пагане.
В съня си чувам някой, да ме вика,
чувствам как кипи кръвта гореща в мен –
потомка на България Велика, ...