Ретро поезия

24 дек. 2020 г., 17:46

Поэзия » Любовная

1167 0 2

Някога искаше онова от мъжа ми, затова ти набрах много.

Мереше го и го планираше, затова ти набрах много.

Гледах с пергела, с метъра, с кредата как чертаеш,

вярвах,

разчитах,

молех се – чаках да осъзнаеш.

Чаках да трепне женското, общото да говори, чаках пощада – гърчех се - въздух се стори.

Дебнеше ме дебела, бременна – виждах те, тържествуваш.

Младост размахваше перлена, без да хабиш думи.

Някога можеше да прецакаш децата ми, затова ти набрах много.

Аз ще те чакам в тъмното - болна за мъст, вълчица, луда лисица стреляна, шеметна врана вдовица.