Сторичко.бг (Зоя Христова)
46 189
24.12.2020 г., 17:46 ч.

Ретро поезия 

  Поезия » Любовна
1168 0 2

Някога искаше онова от мъжа ми, затова ти набрах много. 

Мереше го и го планираше, затова ти набрах много. 

Гледах с пергела, с метъра, с кредата как чертаеш, 

вярвах, 

разчитах, 

молех се – чаках да осъзнаеш. 

Чаках да трепне женското, общото да говори, чаках пощада – гърчех се - въздух се стори. 

Дебнеше ме дебела, бременна – виждах те, тържествуваш. 

Младост размахваше перлена, без да хабиш думи. 

Някога можеше да прецакаш децата ми, затова ти набрах много. 

Аз ще те чакам в тъмното - болна за мъст, вълчица, луда лисица стреляна, шеметна врана вдовица. 

© Зоя Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??