22 июл. 2008 г., 13:54

Ревност 

  Поэзия » Пейзажная
954 0 3

 

 

Прозорец, светлина, небе.

Смях, невинност и дете.

Игри, паркове, катерушки.

Изведнъж белоснежни вихрушки...

Езеро, пера и кръв...

Червени точки по приказната белота...

- Защо уби синигера, дете?

- Заради медения глас, тате!

© Миряна Николаева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??