29 апр. 2018 г., 11:31  

Резидуум 

  Поэзия
947 15 9
Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото след туй да отговори.
Болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??