29.04.2018 г., 11:31 ч.  

Резидуум 

  Поезия
946 15 9
Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото след туй да отговори.
Болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??