Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво
ще ги аплодира.
На удавника – ще му дойде въздуха.
Точно в този антракт – глухите ще чуят припева.
Животът ще е! - в дихателна пауза.
И когато скалата прегърне ехото – ще завърти кръвта му.
Пулсът ще е в ритъма.
Златната рибка не сбъдва измислици!
Сбъдва само три желания: вчера, днес и утре!
Любовта е безсмъртна! Времето е понятие!
Мен, дали ще ме има?
Всеки залез - ражда ново понятие!
27.10.2017г
© Тодорка Атанасова Все права защищены
завъртя ме,
блъсна ме в скалата
и ме запрати на дъното на морето.
Така се почувствах след като прочетох стиха ти.
Поздрави !