slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
14 февр. 2018 г., 00:58

Рисунката 

  Поэзия » Другая
314 2 2

Ето пак съм аз –

след милион години.

И небето е същото

токова синьо.

Под краката ми боси

буболечките бягат,

а реката клокочи

със хиляди багри.

Светът е прекрасен –

парче от сърцето,

даже да плача

се смее небето.

Проблеми, тревоги –

дъждът ги измива.

Денят е пъстър,

не само във сиво.

Боите са в мене!
Вътре в душата!

Рисунката цветна

твори красотата!!

 

 

 

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??