Ето пак съм аз –
след милион години.
И небето е същото
токова синьо.
Под краката ми боси
буболечките бягат,
а реката клокочи
със хиляди багри.
Светът е прекрасен –
парче от сърцето,
даже да плача
се смее небето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.