14.02.2018 г., 0:58 ч.

Рисунката 

  Поезия » Друга
364 2 2
Ето пак съм аз –
след милион години.
И небето е същото
токова синьо.
Под краката ми боси
буболечките бягат,
а реката клокочи
със хиляди багри.
Светът е прекрасен –
парче от сърцето,
даже да плача
се смее небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??