6 авг. 2021 г., 15:33

Рисуване на небесените очи 

  Поэзия » Любовная
715 2 6

 

РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ

 

Кой ли слезе да те учи

докъде с любов се стига?

Аз те следвам като куче,

красотата те въздига.

 

Тайнството на цветовете

я превръща във енигма.

Суетата е проклета.

И понякога е стигма.

 

Стъклена е светлината

и по пръстите се стича

в две сълзи – дъждовни капки,

знак, че Господ ни обича.

 

Лунна рокля не желая.

И не питам за венчило.

Щом душата ми познаеш –

нарисувай ми очите.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??