6.08.2021 г., 15:33 ч.

Рисуване на небесените очи 

  Поезия » Любовна
717 2 6

 

РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ

 

Кой ли слезе да те учи

докъде с любов се стига?

Аз те следвам като куче,

красотата те въздига.

 

Тайнството на цветовете

я превръща във енигма.

Суетата е проклета.

И понякога е стигма.

 

Стъклена е светлината

и по пръстите се стича

в две сълзи – дъждовни капки,

знак, че Господ ни обича.

 

Лунна рокля не желая.

И не питам за венчило.

Щом душата ми познаеш –

нарисувай ми очите.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??