Дали от тихата влага в очите ти

в студената петъчна нощ

в този дъжд нежен се влюбих?

Ще те чакам притихнал в мечтите ти -

Свят толкоз добър... толкова лош!

Вселена, в която така се изгубих...

Постеля мека нека да бъда за тебе,

за твоите сънища пристан желан.

Тук го няма на бурите морски гнева!

За любовта е единствено само потребен

малък мостик - дъска

между търсещи бедни сърца.

Ако тръгнеш към мен -

усмихната, влюбена, тиха...

ще се срещнем на тънката нейна среда...

Първата крачка вече написах я в стиха!

Любовта е Копнеж, Мечта, Съкровеност...

И споделена със нежност Съдба.