Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
Свят толкоз добър... толкова лош!
Вселена, в която така се изгубих...
Постеля мека нека да бъда за тебе,
за твоите сънища пристан желан.
Тук го няма на бурите морски гнева!
За любовта е единствено само потребен
малък мостик - дъска
между търсещи бедни сърца.
Ако тръгнеш към мен -
усмихната, влюбена, тиха...
ще се срещнем на тънката нейна среда...
Първата крачка вече написах я в стиха!
Любовта е Копнеж, Мечта, Съкровеност...
И споделена със нежност Съдба.
© Ангел Милев Всички права запазени