Родена съм да бъда волност!

14 мая 2009 г., 20:08

Поэзия » Другая

667 0 3

Скалист хоризонтът.

Слънцето

струна –

изопната секунда нежност.

Носталгично…

В крило на вятърна мелница –

топъл

мирис на хляб.

Светулки зад очите

палят

спомени за утро –

нишан по грапава кожа,

сълзи от гранит по пясъка

в ниското са…

Молитва на нестинарска премяна

съм.

Питай ме…

Оттатък скалите,

дето слънцето срича

носталгично

мелниците винаги са вятърни…

РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!

Меричка (Мери Попинз)

2009-05-15T20:59:03+03:00

Красота и безбрежие на волната душа! Молитва на Мандина и Станина /Манол Михайлов/ премяна... представих си. Поздравление, приятелко... нежна
марси (Мери Добрева)

2009-05-15T20:46:50+03:00

И волността е може би ограничение на нещо, както всичко останало в жинота ни, но сигурно си заслужава.Напиках всичко това, подтикната от една запустяла мелница и вълшебството, което видях при срещата й. Благодаря Ви, поздрави и усмивки от мен!!!!!!!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-05-15T00:23:32+03:00

много ми хареса, много...волност си!