14.05.2009 г., 20:08 ч.

Родена съм да бъда волност! 

  Поезия » Друга
668 0 3

Скалист хоризонтът.

Слънцето

струна –

изопната секунда нежност.

Носталгично…

В крило на вятърна мелница –

топъл

мирис на хляб.

Светулки зад очите

палят

спомени за утро –

нишан по грапава кожа,

сълзи от гранит по пясъка

в ниското са…

Молитва на нестинарска премяна

съм.

Питай ме…

Оттатък скалите,

дето слънцето срича

носталгично

и

мелниците винаги са вятърни…

 

РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота и безбрежие на волната душа! Молитва на Мандина и Станина /Манол Михайлов/ премяна... представих си. Поздравление, приятелко... нежна
  • И волността е може би ограничение на нещо, както всичко останало в жинота ни, но сигурно си заслужава.Напиках всичко това, подтикната от една запустяла мелница и вълшебството, което видях при срещата й. Благодаря Ви, поздрави и усмивки от мен!!!!!!!!!
  • много ми хареса, много...волност си!
Предложения
: ??:??