Хора без път цял живот на някъде вървят
и никога не спират -
с всеки ден все повече умират.
Всеки търси нещо в кухото и в тишината,
а аз себе си открих -
сама с болка сърцето си взривих.
Родени да бъдем грешни,
възпитани да мълчим,
цял живот назад вървим!
© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены