Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
3 мар. 2023 г., 09:30

Родина 

  Поэзия
417 1 6

РОДИНА

 

Защото става все по трудно в пристъпи ужасни

дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,

от урва на урва и от век на век*,

защото – даже лозето си да копая под облаци,

помъкнали към Нищото прокъсани торби,

неизтребими като троскот –

изскачат кокали на свидни мъртъвци

и свири вятърът във тях като в излъскани от мравките тръби,

 

защото в мен се взират покойници от други полк,

нахълтали по пет на нож във Рая,

защото спрях в очите на новородените да виждам все началото,

а взех единствено да се вторачвам в края,

сега ти коленича.

 

Родино моя –

дънер кух,

разнищено войнишко одеяло,

нацепен с брадва майчин скрин,

изхвърлен сламеник, подяден от пламъците на димящото бунище,

защо очи от теб отвърна Светият Син?

И те прокле Светият дух?

 

Не чиниш вече пет пари – не струваш нищо.

По зъберите ти се веят дрипи –

сиротни се разнищиха орловите гнезда,

прокисна виното, а хлябът отдавна няма вкус на свобода.

 

Какво си ти?

Защо не стига въздухът ти, защо са дълги нощите,

защо денят е къс?

Така горчи ми светлата ти пръст,

че идва ми да си затъкна не гърлото, а небесата с нея.

Да сторя кръст на бащини ми двори,

на майчиното облаче ле бяло,

на песента, която хърка в мен с прерязана душа –

и все опитвам да ви я изпея…

 

Не бих понесъл със собствените си ръце

към вкоравените ти устни да поднасям парчето смъртно огледало,

да къпя твоя стинещ труп – и да ловя дъха ти сетен.

 

Родино моя, ти си моят клуп,

от тонове страдания изплетен.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* – Вазов ("Опълченците на Шипка")

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анани, препоръчвам ти да прочетеш внимателно стихотворението, а не отгоре-отгоре и по диагонал.
    То и за четенето се изискват умения.
  • Не понасям коментари, поучително изречени с навирен показалец. Съжалявам, но бяхте до тук, Акеми! Блокирам възможността Ви да четете мои творби и да ги коментирате. Успех по-нататък в сайта!
  • Що за идиотски коментар, Акеми Йошида?
  • Такова огорчение и жал!
    Толкова съкрушителна мъка!
    Изплакана поезия, скръбна и
    силно въздействаща картина!
  • "прокисна виното, а хлябът отдавна няма вкус на свобода."
    Но има зрелища...
  • В теб клокочи вулкан от чувства, то сигурно е и в много други, но само ти можеш да изригнеш така и да дадеш плът и кръв на гнева и любовта си!
Предложения
: ??:??