РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци,
помъкнали към Нищото прокъсани торби,
неизтребими като троскот –
изскачат кокали на свидни мъртъвци
и свири вятърът във тях като в излъскани от мравките тръби,
защото в мен се взират покойници от други полк,
нахълтали по пет на нож във Рая,
защото спрях в очите на новородените да виждам все началото, ...