Родителска среща

Скоро – родителска среща.

Ах, ужасен час!

И детето страх усеща,

тъй се чувствам даже аз.

Идват те – родителите наши,

влизат бавно през вратата,

а пък ние със забърканите каши

ровим нервно с пръсти във устата.

Е, какво ще става

с наш'те щуротии?

Горди бяхме ний тогава,

ала тези дивотии

на родителите ще се кажат

и веднага (майко мила)

с ново конско ще ни смажат,

а накрая с страшна сила

ще се сгромолясат бащини шамари,

ще се изпарят и пакостите, и белите,

и кат гръм ще ни удари

мисълта да махнем глупостите от главите.

Даскали сочат нашите със пръст,

гледат злобно изпод очилата,

а погледът, изпълнен с мъст,

се разплаща с мъчениците децата.

Час, два... (като на лента съща)

сме в студена пот облени.

Ех, за учениците е тъй присъща

тази гола нервна тема.

Свършва и отваряш си очите:

тръгват си родители

смръщени – нима те самите

са търпели мъмрене на учители.

Тъй е винаги, когато дава пас -

ученикът страх усеща,

ах, от този страшен час,

от родителската среща!!