Родителска среща
Скоро – родителска среща.
Ах, ужасен час!
И детето страх усеща,
тъй се чувствам даже аз.
Идват те – родителите наши,
влизат бавно през вратата,
а пък ние със забърканите каши
ровим нервно с пръсти във устата.
Е, какво ще става
с наш'те щуротии?
Горди бяхме ний тогава,
ала тези дивотии
на родителите ще се кажат
и веднага (майко мила)
с ново конско ще ни смажат,
а накрая с страшна сила
ще се сгромолясат бащини шамари,
ще се изпарят и пакостите, и белите,
и кат гръм ще ни удари
мисълта да махнем глупостите от главите.
Даскали сочат нашите със пръст,
гледат злобно изпод очилата,
а погледът, изпълнен с мъст,
се разплаща с мъчениците децата.
Час, два... (като на лента съща)
сме в студена пот облени.
Ех, за учениците е тъй присъща
тази гола нервна тема.
Свършва и отваряш си очите:
тръгват си родители
смръщени – нима те самите
са търпели мъмрене на учители.
Тъй е винаги, когато дава пас -
ученикът страх усеща,
ах, от този страшен час,
от родителската среща!!
© Мария Страшилова Всички права запазени