nezemna (Неземна)
355 1168
5 февр. 2017 г., 21:35

Рошавото ми безсъние 

  Поэзия » Любовная
535 3 11

С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.

А мислите катерят пак скали,
и всички върхове са заснежени,
ожулват си ръцете и кърви,
умората ги свлича на колене.

Сълзите непоканени валят,
възглавницата иска да ги пие,
пак стискам ги, солено е... горчат,
виновно се опитвам да ги скрия.

Безсънието приспивно ме люлее,
унасям се... не искам да ме будиш,
промъквам се в съня ти и копнея,
сънуващ будно... нежно да ме любиш.

 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??