5 feb 2017, 21:35

Рошавото ми безсъние 

  Poesía » De amor
575 3 11
С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.
А мислите катерят пак скали,
и всички върхове са заснежени,
ожулват си ръцете и кърви,
умората ги свлича на колене.
Сълзите непоканени валят,
възглавницата иска да ги пие,
пак стискам ги, солено е... горчат,
виновно се опитвам да ги скрия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??