9 июл. 2018 г., 21:08

Росна китка 

  Поэзия » Другая
464 6 18

Росна китка, рано-рано,
бабо, аз съм ти набрала -
да ухае на Балкана
в твойта стая овехтяла.

 

Росна китка, изтъкана
със лъчи от чисто злато,
че тъй прашен е дивана,
а и днес навън е лято.

 

Не сърди се, че е мокра -
дядо съ́лзи си изплака.
Сам-самичък там е, горе,
но ще чака. Но ще чака...

 

Ще ти праща дъжд по пладне,
че цветята се поливат.
А светилото щом падне,
ще повехнат, но щастливи.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??