Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен,
макар луксозно пищен. В гроб музеен
бях ценен експонат – безлик, безправен,
аксесоар от паметник семеен.
Запазила съм старата си дрипа
и джапанките с щампа на делфини.
Изхвърлих кича скъп и пак ще драпам,
но не за тур на плажа по бикини. ...