МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
2.07.2019 г., 9:05 ч.

Русалката Пепеляшка след сто години брак с Принца 

  Поезия » Друга
376 1 10

Душата ми се свързва с теб по кабел.

Изпращам ти прощалните флуиди.

Навярно все пак ще получи Нобел

сърцето ми, до днес хуманоидно.

 

Живурках в мрак студено-чист, отровен,

макар луксозно пищен. В гроб музеен

бях ценен експонат – безлик, безправен,

аксесоар от паметник семеен.

 

Запазила съм старата си дрипа

и джапанките с щампа на делфини.

Изхвърлих кича скъп и пак ще драпам,

но не за тур на плажа по бикини.

 

Не ме е страх дори да напълнея.

Той пак ще ме обича. В суетата

за фитнесманиите лек не зная.

Старее тялото, но в тон с душата.

 

Приемам се, а той ме обожава.

И не търсú магии и причини.               

До мен ли е, ще бъда вечно жива,

дори в смъртта. И няма да ми мине.

 

Защо ли все пак в джоба тайно нося

и пазя снимка отпреди години:

в корона с диамантен низ –  Принцеса             

с опашка бляскава, по монокини?

 

 

2.07.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Майсторе. Похвалата ти значи много за мен, защото си капацитет. Видях ги в стихотворение на Вадим Шершеневич, както вече писах. Когато превеждам, се налага да обръщам внимание на всички детайли. Той там ги нарича дисонанси, но аз си мислех, че става дума за несъзвучие, а не за тип рими. После прочетох повече, някои литературоведи също не ги причисляват към римите. Но аз реших да пробвам. На мен ми харесват, защото звучат малко като каламбури. Но стихотворението на Шершеневич още не съм го превела. Костелив орех се оказа, доста ме затрудни. Усмивка.
  • Винаги съм смятал косонансните (дисонснсните) и асонансните рими за компромисни. За пръв път виждам някой да ги използва умишлено, ексериментално в строго фиксирани позиции, а не от незнание, небрежност или творческо безсилие.
  • Красимира, не се притеснявам. Предполагам, че в творчеството ми има и стихотворения, които смяташ за задоволителни. Би ми било интересно да посочиш и някои от тях, а не само тези, в които виждаш неясноти и недостатъци. Бих ти била благодарна, защото те уважавам и ценя мнението ти.
  • Не се притеснявай, Мария, да обясняваш всяка една своя мисъл, дума или идея, която си вложила. Изливай душата си по начин, по който ти усещаш. Творецът е оставил във всеки от нас късче светлина. Харесвам твоята нестандарност Хубав ден!
  • "толкава" и "вежда" вместо "вижда" обаче са пропуск, който не е от подсъзнанието ми, а от бързане. За което се извинявам.
  • "Не търсй магии и причини", не е лично обръщение към теб, въпреки че в коментар към едно от произведенията ми ти написах да търсиш смисъл в старите ми стихотворения и в друг жанр. Това е друго произведение, и както предишното, няма никакво отношение към теб, освен като читател. Отправено е към съпруга на лирическата, който иска да разбере как, аджеба, може да се обича жена, която вече не може да спечели конкурс за монокини. Ами може. Всяко нещо е здравословно, ако е в определени граници, същото важи и за суетата. Ако не се превърне в мания, помага да не се отпускаме и да се грижим за себе си, дори когато вече сме постигнали сравнителен комфорт и повечето от целите си. Никой не е еднопланова личност, само добър или лош, красив или грозен. Благодаря за коментара, Красимира, ако не си разбрала стихотворението, значи не съм се изразила ясно, което е мой пропуск.
  • Обръща се към съпруга си, Принца, който е толкава зает, че го почти не го вежда "на живо". Превърнала се е в луксозен аксесоар на жилището му, в което живее като в гробница, защото вече не се обичат. Срещнала е любовта в лицето на друг мъж и отново е изпитала тръпката на чувствата. Била е бедно момиче с крака. Била е маскирана като русалка, когато се е явила на конкурс за монокини - станала е Кралицата на монокините. /На тези конкурси за красота претендентките се явяват на определен етап с някакво умение или роля/. Тогава е срещнала Принца и за разлика от русалката от приказката, той се е оженил за нея. Може и да са се обичали в началото, дори и моделките по монокини могат да изпитват любов. Тя се е променила, започнала е да напълнява, той престанал да се интересува от нея. А другият я обича, каквато е сега, след сто години /условно, разбира се, алюзия със Спящата красавица,/. Но все пак у нея е и част от онази Кралица с короната и тя тъгува по младостта и красотата си.
  • След 100 години брак не иска вече да е Пепеляшка или Русалка Като Русалка по монокини се е справила добре, но ролята на Пепеляшка не й е по сърце, въпреки че има "кича скъп" и луксозния живот. Значи не е живяла в мизерия...
    "Приемам се, а той ме обожава. И не търсú магии и причини."- Кой да не търси?- той или читателя? Това малко ме озадачи.
    Това ми хареса, обещание за безкрай "До мен ли е, ще бъда вечно жива, дори в смъртта. И няма да ми мине." Това, което почувствах е прокрадващо се съмнение - защо и дали суетата е нужна... Поздрави, Мария!
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря за стихотворния коментар, Мариана. Признавам си, че римния тип го "откраднах" от едно стихотворение на Вадим Шершеневич, когото се опитвам да превеждам. Не знам точно как се наричат римите в първите и третите стихове, но това няма значение. Струва ми се, че се получи.
Предложения
: ??:??