18 нояб. 2006 г., 13:26

Ръцете ми... 

  Поэзия
686 0 1

Ръцете ми студени, безразлични,

вплитат се във моите коси

и сещат в болка безгранична

самота в угаснали лъчи.

 

Ръцете ми, изстинали във мрака,

погребват своите мечти:

те вече теб не ще те чакат -

спомена загърнали във сълзи.

 

Ръцете ми студени, безразлични,

драскат върху кървава стена,

и писък като стон последен

обрече душата ми на самота.                                                         

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??