Ръцете ми студени, безразлични,
вплитат се във моите коси
и сещат в болка безгранична
самота в угаснали лъчи.
Ръцете ми, изстинали във мрака,
погребват своите мечти:
те вече теб не ще те чакат -
спомена загърнали във сълзи.
Ръцете ми студени, безразлични,
драскат върху кървава стена,
и писък като стон последен
обрече душата ми на самота.